На 30 януари 2025 г., на разширено Общо събрание на учените, Добруджански земеделски институт направи равносметка за постигнатите резултати в научната и стопанската си дейност през отчетната 2024 г. Гости на Общото събрание на учените бяха проф. д-р Виолета Божанова – Председател на ССА, Десислава Иванова – Директор на ОД „Земеделие“, гр. Добрич, и Дарина Василева – Началник отдел „Растителна защита“ към ОДБХ, гр. Добрич.
Заседанието беше открито от доц. д-р Христо Стоянов – Председател на Общото събрание на учените в Добруджански земеделски институт.
От доклада на директора на института доц. д-р инж. Илия Илиев стана ясно, че въпреки тежките финансови условия и предизвикателствата в аграрния сектор, отчетната година е успешна както по отношение на научните изследвания в областта на селекцията и агротехниката на основни за страната полски култури, така и по отношение на производството и реализацията на посевен материал, растениевъдна и животинска продукция.
Научният екип от 22 научни работници участва в разработване на четири научно-изследователски проекта, финансирани от ССА, свързани със селекцията и агротехниката при зърнено–житни, бобови култури и слънчоглед.
ДЗИ участва като партньор в следните научни програми и проекти: ННП 9 “Технологии в прецизното земеделие, свързани с дистанционно наблюдение, анализ и развитие на дигитални модели”; ННП „Интелигентно растениевъдство”; ННП „Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие“ РП 1.3.5. „Оценка на потенциала на България за енергийни ресурси, необходими за осъществяването на зелен преход“; Проект „Добри земеделски практики при производство на зърнено-житни, зърнено-бобови култури и слънчоглед в рискова климатична среда” по подмярка 1.2 „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване” от ПРСР, 2014 – 2020 г..
През учебната 2024 г. в ДЗИ се обучават четирима докторанти по докторска програма „Общо земеделие“, един – по докторска програма „Растителна защита“ и четирима – по докторска програма „Селекция и семепроизводство на културните растения“.
През 2024 година 15 учени от академичния състав на Добруджански земеделски институт взеха участие в две международни научни конференции и три обучения по Програмата на ЕС за подкрепа на образованието ЕРАЗЪМ+, чрез която са осъществени 8 мобилности на наши специалисти в Университета по земеделски науки и ветеринарна медицина в Букурещ – Румъния, факултета по Агрономия в гр. Чачак към Университета Крагуевац – Р. Сърбия и факултета по Агрономия към Университета в Мадейра, Португалия.
Публикационната дейност на академичния състав през 2024 г. възлиза на 31 научни статии. Публикациите в научни издания, реферирани и индексирани в световните бази данни Web of Science и/или Scopus, са 20.
Отчитат се високи резултати в селекционната дейност. През 2024 г., след успешно изпитване в ИАСАС, са признати шест сорта зърнено-житни култури – два сорта обикновена пшеница (Зара и Радослава), два сорта тритикале (Галадриел и Румелиец) и два сорта ечемик (Тюркоаз и Аметрин). Призната е и една родителска линия слънчоглед – КМ172 R. За втора година се изпитват четири кандидат-сорта мека пшеница, един кандидат-сорт тритикале, един кандидат-сорт фасул, един хибрид и две родителски линии слънчоглед. За първа година се изпитват един сорт обикновена пшеница, един сорт твърда пшеница, един сорт тритикале, три хибрида и две родителски линии слънчоглед. В ИАСАС са подадени заявления за разглеждане на резултатите от сортоизпитване от Експертна Комисия за два сорта обикновена пшеница (Ахинора и Роки 4), един сорт тритикале (Храбрин) и един сорт фасул (Веселец).
В Официална сортова листа на Република България за 2025 г., са заявени и вписани общо 81 сорта, хибриди и линии, създадени в ДЗИ.
Поддържа се действието на 69 сертификати в Патентно ведомство на РБългария, от които: зърнено-житни култури – 46, зърнено-бобови култури – 10 и слънчоглед – 13. През изтеклата година от Патентно ведомство е издаден един сертификат за сорт зимно хексаплоидно тритикале „Хокей” и са подадени 5 заявки за сертификати, от които 4 – за сортовете тритикале Галадриел, Румелиец, Андроник и Хелион 1, и 1 – за сорт обикновена пшеница Радослава.
През 2024 г. са сключени 4 нови лицензионни договора с чуждестранни фирми и 3 нови лицензионни договора с български фирми.
Към момента ДЗИ работи по 8 активни договора за научно сътрудничество и обмен на материали за научни изследвания, като 2 от тях са от предходни години, а 6 са подписани през изминалата 2024 г.
През 2024 г. Добруджански земеделски институт продължи сътрудничеството си с наши и чуждестранни фирми и институти. Институтът бе посетен от специалисти от Румъния, Турция, Украйна, Италия и Казахстан във връзка с изпълнението на текущи и нови международни договори за научен обмен.
През 2024 г. в пълна схема на начално семепроизводство са включени: зимна обикновена пшеница – 25 сорта, твърда пшеница – 3 сорта, тритикале – 8 сорта, ечемик – 11 сорта, фасул – 4 сорта (Еликсир, Блян, Устрем и Скития), грах – 3 сорта (Мишел, Добротица, Кристал), леща -1 сорт (Илина).
В 25 бр. оранжерии са произведени 414,8 кг семена слънчоглед, в т. ч.: експериментални хибриди – 25,6 кг, линии-възстановители на фертилността (R–линии) – 85,9 кг, линии с нормална цитоплазма (В–линии) – 86,5 кг, сортове в изпитване – 59,9 кг, линии с ЦМС (А–линии) – 46,7 кг, предбазови семена от сорт Фаворит – 29,4 кг., експериментални линии и хибриди – 80,8 кг.
На хибриден участък, с прилагане на изолация по време, са произведени допълнително 590 кг от сулфо-устойчивия хибрид слънчоглед Дара. На договорна основа са произведени семена от експрес-толерантния хибрид слънчоглед Дара – 7020 кг и от хибрид Далена – 400 кг.
Произведени са 1440 кг базови семена от едросеменния сорт Фаворит.
Успешно са реколтирани културите, отглеждани в условията на биологично производство: лимец, ръж, фасул Вежен и соя.
Произведените през 2024 г. количества растениевъдна стокова продукция са 9252 тона, в т. ч.: обикновена пшеница – 5049 тона, слънчоглед – 982 тона, царевица – 437 тона, тритикале – 155 тона, ечемик – 184 тона, силаж – 2445 тона и др.
Заготвени са 286 тона предбазови и базови семена от пшеница. Количеството заготвени предбазови семена е 65 тона от 16 сорта обикновена пшеница и базови семена от 9 сорта – 221 тона.
Общото количество на заготвените предбазови и базови семена от тритикале е 29 тона, от ечемик – 35 тона, базови семена от фасул – 1 760 кг, от леща – 1 тон, предбазови семена от твърда пшеница – 4,8 тона. Подготвени са за продажба 780 кг стокова продукция от слънчоглед „Фаворит“. На договорна основа са произведени семена слънчоглед от хибрид Дара – 800 торби по 150 000 семена.
Реализацията на семена включва: базови семена пшеница – 126 тона, базови семена ечемик – 12 тона, базови семена тритикале – 16 тона, базови семена фасул – 12 тона, фасул С1 – 9 тона, базови семена леща – 2 тона и слънчогледови линии общо 192 кг, от които линия „1111 А“ -140 кг, линия „10023 R“ – 26 кг, линия „N 23 R“ – 2 кг, линия „217 A“ – 20 кг, линия „N 44 R“ – 4 кг., слънчогледови хибридни семена Дара – 2 530 кг, Енигма – 788 кг, Красела -1 948 кг, Далена – 430 кг.
Общите приходи от реализиране на посевен материал, растениевъдна и животновъдна продукция, авторски права и др. надхвърлят тези от 2023 г..
Значително е подобрена работата в двете животновъдни ферми – говедовъдна и овцевъдна. Обогатен е машинният парк на института с нова и втора употреба селскостопанска техника.
През 2024 г. Добруджански земеделски институт по традиция участва в „Конкурса за иновации“ на Международното земеделско изложение АГРА 2024 – Пловдив. Представените слънчогледов хибрид „Далена“ (Cledrfield+) и сорт обикновена пшеница „Шибил“ бяха отличени с дипломи за иновативни продукти.
През отчетната година Добруджански земеделски институт получава отличие „Принос в механизацията на земеделието“ – 2024 г. за първо място в Направление 3 „Механизация в земеделското производство“, категория „Големи стопанства – смесено производство“, в Единадесетото издание на Отличие „Принос в механизацията на земеделието“ – 2024 г. на в. „Земеделска техника“. Полученото отличие е признание за плодотворния труд на екипа на института и стимул за още по-значими постижения в областта на механизацията на земеделското производство.
В заключение доц. Илиев отбеляза, че „постигнатите резултати през 2024 г. са плод на усърден труд от страна на научните работници и служители на института, които, независимо от изпитанията в аграрния сектор, ограниченото заплащане и липсата на достатъчен финансов ресурс за нормално протичане на работния процес, проявиха висок професионализъм“. Той благодари на всички учени, работници и служители от Добруджански земеделски институт за ежедневно полагания труд, за инициативността и отговорността при изпълнение на трудовите им задължения. Той благодари и на ръководството на Селскостопанска академия за съдействието за успешното решаване на кадровите, стопански и финансови проблеми на института.
