Доц. д-р Галина Михова – селекционер на ечемик и пшеница в Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево, е част от екипа на Работен пакет 1.1. „Селскостопански екосистеми, адаптирани към климатичните промени“ от Компонент 1. „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ на Националната научна програма на Министерството на образованието „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Екипът, достигнал до резултатите от изследванията по темата, е мултидисциплинарен. Той установява, че средната температура на Земята е по-висока с 1,4оС, налице са повишена честота на екстремни климатични явления и биотичен стрес, нараства процентът на замърсени почви и има загуба на биологично разнообразие, което в дългосрочен план може да се окаже сериозен проблем.
В своята презентация „Обратно към българската селекция за по-качествено и устойчиво производство на пшеница в рискова среда“ доц. Михова представи резултатите от четиригодишни изпитвания при пшеницата в периода 2018-2022 г.
„Много от постиженията на българската наука при селекцията на пшеница са по-добре приети в чужбина, отколкото у нас“. С тези думи доц. д-р Галина Михова започна своята презентация „Обратно към българската селекция за по-качествено и устойчиво производство на пшеница в рискова среда“ и сподели, че “няма идеален сорт пшеница, има идеална сортова структура”.
Вегетацията на пшеницата е 9 месеца, биологичните особености на културата се подчиняват на няколко фактора – температура, светлина, влага, а всяко нарушение води до сериозен риск при тази култура. В рамките на НПП екипът учени сформира работна колекция, включваща голям брой сортове от различни агро-географски региони в Европа, като целта е да се наблюдава реакцията на сортовете при различни стресови условия. Българската селекция показва ниска продуктивна братимост, но е с висока озърненост на класа, брой зърна в клас и маса на 1000 зърна. При френската селекция основен структуроопределящ компонент е продуктивната братимост, където има голямо вариране, в същото време обаче сортовете се характеризират с нисък брой зърна в клас и ниска маса. Подобни са тенденциите при хърватските и немските пшеници.
Рисковите фактори при пшеницата са трайното засушаване през летните месеци, влошената предсеитбена подготовка на почвата, високите среднодневни температури през зимните месеци, значителните температурни амплитуди при възстановяване на вегетацията, както и късните пролетни мразове. Други рискови фактори са: влошена фитосанитарна обстановка, плевелни асоциации, разпространение на неприятели, болести с висок праг на икономическа вредност, жълта ръжда, биотичен стрес. Тези обстоятелства изискват внедряване на иновативни технологии на производство и развитие на селекционна дейност, насочена към увеличаване на продуктивността по всички възможни начини. „Дори една мъничка стъпка понякога може да е началото на една дълга пътека, която води до успех“, каза доц. Михова. „Целта е постигане на устойчиво производство и висока добавена стойност. Първата стъпка е сортовата структура. Трябва да се залага на сортове, които са взаимнодопълващи се, и задължително да се използват сертифицирани семена, защото те няма как да бъдат заменени от други, за да се гарантира генетичният потенциал.“
Добивът при пшеницата в условията на Северна България се определя от сумата на активните температури от изкласяването до края на вегетацията, т.е. когато се реализира продуктивният й потенциал е важно температурите да са в подходящия диапазон. В Южна България обаче добивът корелира със сумата на активните температури до периода на изкласяване, т.е. когато се формира продуктивната братимост. Резултатите при пшеницата в Генерал Тошево показват висока средна продуктивност при сортовете Драгана, Калина, Киара, Корона и Косара. При сортовете Лазарка, Мерилин и Пчелина се постига продуктивност над 8 тона от 1 ха. Това са пшеници от група А – качествени пшеници. Резултатите от проведените експерименти в Южна България също са добри, в Садово се наблюдава и много добро диференциране на сортовете, т.е. селекцията се различава от тази в Северна България. С най-голямо влияние при диференцирането на сортовете са факторите „генотип“ и „генотип х локация“. „Не може да се съди за потенциала на един сорт, изпитан само на едно място. Задължително е изпитването при различни условия, за да се установят специфичните му реакции при различни климатични условия. Сортовете с висока стабилност са Ники, Пчелина, Ласка, Тина, Мустанг, Яра. Два от сортовете, включени в системата на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) са един български – Енола и един френски – Авеню, като Енола се представя по-добре по коефициент“, коментира доц. Михова.
Специфичните особености на регионалната селекция показват по-бързо възстановяване на вегетацията през пролетните месеци, по-ранна дата на изкласяване, цъфтеж, опрашване и оплождане. Българската селекция се характеризира и с по-високо стъбло, но при стрес ниските сортове не се справят толкова добре и не могат да изхранят добре озърнен клас.
„Нашите сортове са ефективни, те не са претенциозни, те не изискват „луксозни“ условия, но фермерът задължително трябва да проведе агротехническите мероприятия точно навреме, дори и с не много средства. Реализирането на продуктивния потенциал напълно компенсира и създава добавена стойност към онова, което е вложено“, каза в заключение доц. Михова.
Целта на екипа е търсене на балансирана комбинация между компонентите на добива и другите компоненти при пшеницата. Нов акцент е и създаването на генотипове зимна пшеница, подходящи за биологично производство.
