Продължете към съдържанието
Home » История на Добруджански земеделски институт

История на Добруджански земеделски институт

“Науката е необходима на народа. Страна, която не я развива,
неизбежно се превръща в колония.”
~ Фредерик Жолио-Кюри

Аграрната наука в Добруджа има дълга и многолика история. Изминалите години от нейното начало, поставено през 1941 година, са оставили своя незаличим отпечатък във времето с творческото съзидание на няколко поколения учени, получили заслужено признание за завещаното от тях научно наследство.

Историческите предпоставки за възникването на аграрна наука в Добруджа се крият далече назад във времето, когато на 7 септември 1940 година с подписването на Крайовския мирен договор Южна Добруджа, влизаща дотогава несправедливо в границите на Румъния, е върната на България. С акт от 8 октомври 1940 г., въз основа на заповед на Министерството на земеделието и държавните имоти, останалите от румънците полски имоти се предават на агронома Трифон Чутуков, който, заедно с първите основоположници на бъдещата земеделска опитна станция, се настанява в тъй нареченото “долно стопанство”, останало от румънското опитно поле. То разполага само с няколко стари постройки: железарска работилница, свинарник, кокошарник, малка и скромна сграда за живеене и кладенец за ръчно вадене на вода. Селището е без електрификация. По-късно в стопанството е построен обор за 20 глави едър добитък и двуетажна жилищна сграда с 4 апартамента.

През 1941 г. Опитното поле е вписано в държавния бюджет на България под името „Земеделска опитна станция със семепроизводство“ с пръв директор Христофор Добрев, който до 1943 г. е единственият научен работник в станцията. След 1944 г. станцията е преименувана в Държавен земеделски изпитателен институт в гр. Добрич, който от 1947 г. до преместването му в Генерал Тошево е известен под името Районен земеделски изследователски институт, гр. Толбухин.

Опитно-изследователската работа се насочва в две направления: “Селекционно-подобрителна работа с растенията” и “Агротехника”. Започва извеждане на сравнителни сортови опити с пшеница, царевица, ечемик, овес, фий, фасул и слънчоглед за установяване на най-подходящите за района наши и чужди сортове и местни популации, както и селекционно-подобрителна работа с пшеница, слънчоглед, ечемик и царевица. Залагат се агротехнически опити с цел установяване на най-подходяща агротехника за района на Добруджа. Започва семепроизводство на пшеница, сорт № 14.

През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март същата година: “За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа”, е създаден Добруджанският селскостопански научно-изследователски институт. Поставя се началото на експерименталната работа и се формират секции по Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство и Механизация на селското стопанство.

В началото тук работят едва шест научни работника, но за кратко време към тях се присъединяват много амбициозни млади специалисти и броят на научните сътрудници нараства на 35.

През първите 11 години институтът представлява комплексно звено, в което се водят проучвания по земеделие, мелиорации, животновъдство, овощарство.

През 1962 г. той се специализира в селекцията и технологията на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” с три основни секции: “Селекция на пшеница”, “Селекция на слънчоглед” и “Технологии на полските култури”. (Слайд 7) Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство.

От началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на Република България, ИПС “Добруджа” приема името Добруджански земеделски институт, с което съществува и до днес.

Основен приоритет в научната дейност на института винаги е била селекцията на зърнено-житни култури. От 1951 до 1962 г. тук се създават и внедряват три сорта обикновена пшеница: „100-10“, „100-23“ и „Толбухин 1“, като през 1964 г. сорт „100-10“ достига площ от 1 млн. дка.

През 1963 г. се приема първата национална програма по селекция на пшеница: “Създаване на високодобивни и висококачествени сортове зимна мека пшеница, устойчиви на полягане, студ и ръжди, подходящи за механизирано прибиране и отглеждане при висока култура на земеделието”. Започва активно събиране и задълбочено изучаване на разнообразен по стопански качества изходен селекционен материал. Създадените по това време от руската, италианската, френската и югославската селекции сортове и линии се включват в хибридизация.

Изграждат се лаборатории по фитопатология, ентомология, физиология и цитогенетика. Започва изследователска работа по новите селекционни методи: експериментален мутагенезис и отдалечена хибридизация.

В изпълнение на програмата по селекция на сортове пшеница със забележително висок продуктивен потенциал, отглеждани в поливни и неполивни условия, през периода 1968-1978 г. са районирани сортовете Калиакра 2, Левент, Славянка, Русалка, Юбилей, Китен, Златоклас, Враца, Добруджа 1 и др.

До 1980 г. са селекционирани 23 сорта пшеница, които по показатели се изравняват с най-добрите сортове в световната селекция.

Тук трябва задължително да споменем името на Тодор Рачински – най-видния български селекционер, създал със своя научен екип 22 сорта пшеница. През 1973 г., в Мрежата за международно сортоизпитване в щата Небраска в САЩ, неговият сорт „Русалка“ се нарежда на второ място по добив измежду 30 най-добри сорта в световната селекция от 32 страни на Европа, Америка, Азия и Африка.

През 1977 и 1978 г., пак в Небраска, този път в конкуренция с 48 страни в света, създаденият от Тодор Рачински сорт „Юбилей“ в продължение на две последователни години заема първо място по продуктивност и екологична пластичност. Площите, на които Юбилей се отглежда по онова време в страната, надхвърлят 1 милион декара.

През 1977-78 г. от неговия сорт „Чародейка“ са получени рекордни добиви – над 980 кг зърно от декар, а през 1978 г. в опитни условия „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.

Така през 70-те години на миналия век българската селекция на пшеница достига своя най-висок връх.

През периода 1980-1988 г. са признати и районирани нови 14 сорта, от които широко приложение в практиката намират Плиска, Пряспа, Янтър, Чародейка, Кардам, Скития, Калоян, Крапец, Загоре и Славянка 196.

Плодотворен за селекцията на обикновена пшеница е периодът 1990-2010 г., когато в Института се създават и признават 50 нови сорта. Широка известност и приложение в практиката получават сортовете Милена, Тодора, Кристал, Галатея, Албена, Аглика, Карат, Енола, Лазарка, Мерилин, Драгана и др.

От 2010 г. до днес са създадени още 15 сорта пшеница, сред които Пчелина, Косара, Рада, Ками, Катаржина, Кристалина, Жана, Фани и др.

С гордост можем да твърдим, че в Добруджански земеделски институт се ражда хлябът на България. Сортовете на института, предлагани на пазара, успешно съчетават висок добив и качество и се доказват във времето като изключително подходящи за отглеждане в условията на нашата страна.

В селекцията на твърда пшеница се акцентира върху студоустойчивостта и пригодността на новите сортове за отглеждане в Добруджа и Северна България. Признати са сортовете Сатурн 1, Нептун 2, Северина и Естида.

Към най-новата селекция, след 2010 г., принадлежат сортовете Мирела, Мелина, Малена и Мирабел.

В селекционната работа с тритикале, започнала през 1963 г., най-голям дял заемат хексаплоидните тритикале. През 1967 г. е създадено първото българско 42-хромозомно тритикале, с което България става седмата страна в света, създала тази култура. Създадени са 11 сорта тритикале, сред които най-търсени са Атила, Акорд, Респект и Колорит. Най-новите 5 сорта, създадени след 2010 г., са Добруджанец, Ловчанец, Дони 52, Благовест и Борислав.

Системна селекционна работа с ечемик започва още през 1951 г. Създадени са сортовете Добруджа 1 и Добруджа 2. След 1990 г. се извършва селекция на пивоварен и фуражен ечемик. До 2011 г са признати 2 сорта – Цветелина и Каскадьор 3, който е добре познат сред производителите на бира. След 2011 г. са селекционирани още 8 сорта: Ахат, Яспис, Тангра, Пагане, Оникс, Фанагория, Ларимар и Брилянт.

Надяваме се и сортовете зърнено-житни култури от най-новата ни селекция, признати през последните две години, скоро да бъдат внедрени в производството: обикновена пшеница Шибил, Цвета, Чудомира, Мореса и Федора, тритикале Авитохол и ечемик Хелиодор.

Селекцията на зърнено-житни култури се обслужва от 4 лаборатории – по фитопатология, технологични качества, физиология и биохимия.

През последните години нараства интересът на чуждестранни фирми към българските сортове зърнено-житни култури.  За периода 2016-2021 г. в сортовата листа на Република Турция са регистрирани 11 български сорта, в т. ч. 7 сорта обикновена пшеница – Енола, Лазарка, Мерилин, Божана, Драгана, Ивета и Стояна; 1 сорт твърда пшеница – Северина, 1 сорт тритикале – Респект и 2 сорта ечемик – Ахат и Тангра.

Селекцията на слънчоглед започва през 1945 г. със създаването на първият сорт № 75, устойчив към новата за онова време раса на синя китка, признат и райониран през 1952 г..

В резултат на популационна селекция в института са създадени още седем сорта, сред които най-търсени на пазара се оказват едросеменните Стадион и Фаворит.

През 1963 г. в България започва селекцията на хибриди слънчоглед. Създават се и се изучават първите самоопрашени линии на института. Първият хибрид на института носи символичното име Старт, признат през 1979 г.. Три години по-късно, поради нисък добив хибридно семе, бащината линия на Старт е заменена и е получен хибрид Супер Старт.

Нова страница в историята на селекцията на слънчогледа се открива през декември 1988 г., когато наш, български хибрид слънчоглед е регистриран и вписан в Националния каталог на Франция под името Албена, а през 1989 година е регистриран и у нас. Хибридът се утвърждава като официален стандарт във Френската сортова комисия и се отглежда във Франция с голям успех от 1990 г. до 1999 г., като през 1995 г. заема 42 % от посевната площ на слънчогледа във Франция, която е 11.5 млн. дка. Албена безусловно представлява върхово постижение в селекцията на слънчоглед в България.

В партньорство предимно с френски или базирани във Франция компании са регистрирани 14 съвместни хибрида. За 10 години – от 1990 до 2000 г. – в резултат на отглеждането на Албена и съвместните хибриди Сантафе и Сан Лука институтът е получил 82 млн. франка роялти.

От 1990 до 2010 год. се създават и регистрират 22 сорта и хибрида слънчоглед, сред които Диамант, Перла, Перфект, Марица, Мура, Рада, Валин и др. Те са високодобивни, високомаслени, устойчиви на новата раса мана и новата раса синя китка. Започва усилена работа в едно ново за селекцията на слънчоглед у нас направление – устойчивост на хербициди.

През последните 10 години в института са създадени 25 хибрида слънчоглед, сред които Линзи, Деведа, Теди, ими-устойчивият Съни ими, експрес-толерантният Дара, подходящите за отглеждане по технологията Clearfield Plus Енигма CLP и Далена CLP и др. Голям брой от тях са признати в Румъния, Украйна, Русия и Молдова.

Хибридите Деведа и Енигма са удостоени с дипломи „Победител в конкурс за иновации“ на Международния панаир АГРА в Пловдив съответно през 2019 и 2020 г..

Селекционната дейност с фасула започва през 1941 г., като за две години е изведен първият сортов опит със седем сорта. Паралелно се решават две основни задачи: изпитване пригодността на утвърдените в страната сортове и създаване на нови сортове за отглеждане в района на Добруджа. През 1978 г. се създава секцията “Селекция на бобови култури”.

До 2010 г. се създават 21 сорта фасул, пригодни както за двуфазно, така и за директно прибиране, сред които най-успешни са Добруджанка 2, Добруджански 7, Астор, Вулкан, Прелом, Абритус, Добруджански ран и Еликсир.

През последното десетилетие са създадени още 5 сорта – Пуклив 2, Вежен, Устрем, Блян и Скития, като характерно за последните четири е, че са с изправен храст, което ги прави подходящи за директно механизирано прибиране. Сорт Вежен е с оцветено в бяло и червено зърно и се подготвя за биологично производство.

От 1980 година насам, освен сортовете фасул, са признати и районирани 24 сорта други бобови култури – 13 сорта леща, 6 сорта грах, 2 сорта нахут и по един сорт пролетен фий, секирче и бурчак.

С цел успешно съчетаване на традиционните селекционни методи със съвременните биотехнологични постижения през 1987 г. в института се създава биотехнологична  лаборатория.

Главните направления в дейността й са създаване на нов изходен селекционен материал и интензификация на селекционния процес.

За създаване на нов изходен селекционен материал при пшеницата се използват калусна култура от незрели зародиши в съчетание с третиране с гама-лъчи и регенерация на растенията. Мащабно се прилага техниката на антерната култура за производство на дихаплоидни линии обикновена пшеница.

При слънчогледа се използват методите на директен органогенезис и соматичен ембриогенезис от незрели зиготни зародиши. Публикуван е първият устойчиво работещ досега метод за ускорено създаване на генетически стабилни дихаплоидни линии слънчоглед. В резултат от приложението му са създадени голям брой линии със селекционна стойност.

За съхраняване и допълнително проучване на създадените в института селекционни линии, сортове и хибриди от полски култури през 1995 г. е създадена лаборатория по растителни генетични ресурси, в която са събрани, съхранени и оценени над 5000 образци пшеница, слънчоглед, тритикале, ечемик, ръж, сорго, фасул, леща, грах, нахут, фий.

Равносметката за резултатите от цялостната селекционна дейност на института сочи, че за седемдесетте години история тук са създадени общо 248 сорта и хибрида от полски култури, от които 141 сорта зърнено-житни култури (в т. ч. 103 сорта зимна обикновена пшеница, 8 сорта твърда пшеница, 17 сорта тритикале, 13 сорта ечемик), 57 сорта и хибрида слънчоглед и 50 сорта бобови култури (в т. ч. 26 сорта фасул, 13 сорта леща, 2 сорта нахут, 6 сорта грах и по 1 сорт пролетен фий, секирче и бурчак).

Изследванията в областта на агротехниката са насочени към разработване на диференцирани звена и елементи от технологията за отглеждане на полски култури в зависимост от специфичните изисквания и биологичната продуктивност на създадените сортове и хибриди. Изясняват се въпросите за редуването на културите, обработката на почвата, торенето, борбата с плевелите и неприятелите.

Изследванията по механизация са тясно свързани с технологичната и експлоатационна оценка на отделни машини, с разработката и изпитването на комплексни линии от машини и агрегати, необходими за внедряване на новите технологии на отглеждане, с прибирането на реколтата и следжътвената обработка на площите.

Не бива да се пренебрегват и постиженията на института в областта на животновъдството. Научни изследвания по животновъдство (птицевъдство, свиневъдство, говедовъдство и овцевъдство) се водят от 1952 до 1972 г. Създадена е Североизточната българска тънкорунна порода овце, която е основна за района на Добруджа, но през последните години попада сред породите, застрашени от изчезване.

Единственото стадо в България от тази порода, наброяващо около 1300 овце, се отглежда понастоящем в Добруджански земеделски институт. Оценката на специалисти от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), извършващи ежегодна бонитировка на животните, е, че тук се извършва “селекция № 1 в тънкорунното овцевъдство”.

В говедовъдството основна порода е Българското черно-шарено говедо, която се използва като донор на висока млечност при кръстоски с местни породи. Поддържа се стадо от 450 глави добитък.

Богата и разнообразна е дългогодишната научна и научно-приложна дейност на института. Публикувани са хиляди научни и научно-популярни статии у нас и в чужбина, неизброими са участията на наши учени в международни симпозиуми, конференции, работни срещи, конгреси, семинари, научни сесии, изложения.

Наши научни кадри членуват в редица престижни международни организации, отдавна са добре познати извън пределите на България и Европа и заслужено са завоювали национален и международен авторитет.

Добруджански земеделски институт има вече 70-годишна история. Дългият път на неговото развитие е белязан с постоянни търсения, с нови открития и реални постижения, извели българската земеделска наука на ново, съвременно ниво. През него са преминали поколения учени, посветили целия си съзнателен живот и творческа енергия на стремежа към създаване на нещо ново и значимо. Днешното поколение учени от Добруджански земеделски институт продължава да отстоява позицията, че земеделската наука е нужна на страната и обществото ни, и не спира да работи за нейното развитие и просперитет.

С постигнатото досега ние достойно прекрачихме прага на третото хилядолетие и успяваме да съхраним богатото научно наследство и традициите на земеделската наука в Добруджа. Но съграденото от поколенията преди нас морално ни задължава и занапред да бъдем техни верни последователи и да запазим лидерското място на института в аграрната наука и практика! Приемаме това като мисия, непрестанно обогатяваме нашите знания и опит и влагаме цялата си творческа енергия, желание, постоянство и упоритост в съграждането на една модерна земеделска наука!